Автор : колектив
Издателство : ИК Нов Човек Брой стр.: 1601
Цена : 71.10 лв. (при поръчка през сайта) 79.00 лв. (корична цена) Година: 2007 г.
ТЪРСЕНЕТО - откъс от книгата "Мир с Бога"
Автор: Били Греъм
Може би смятате, че скуката е нещо дребно, незначително, че е нормално човек да скучае понякога. Но не е така. Тази гигантска скука, апатията, пълзяща в страната ни и в душите на хората, е много съществен знак. Човекът е единственото Божие създание, способно да скучае, това не е присъщо на никое друго живо същество. Този факт е много показателен, защото Творецът не прави нищо без определена цел. Какво е предназначението на скуката? Тя е най-точното мерило за собствената ни вътрешна празнота. Човекът, който скучае, живее и работи във вакуум - неговата душа е празна. Неотменимо правило в този свят е, че всяко празно пространство се запълва веднага. Не е необходимо да се връщаме към древността, за да видим какво става с един народ от празни хора.
Природата не търпи празно пространство, но всеки от нас трябва сам да реши с какво да запълни своята вътрешна празнота. Това е много актуално за нас, защото ние сме поколение от празни хора. Опитахме се да се изпълним с наука и образование, с по-добър жизнен стандарт, с удоволствия и много други неща, които ни се виждаха тъй необходими. Но при всички тези опити пак си останахме празни. Днес се питаме, защо се получи така, и забравяме, че Създателят ни е сътворил за Себе Си и никога не ще намерим съвършенство и пълнота извън общението си с Него.
Въпреки целия си прогрес, човечеството не може да реши основния си проблем. Може да сме построили най-грандиозните сгради, най-дългите мостове, най-бързите кораби, но не можем да овладеем самите себе си и да заживеем в мир и равенство! Може да открием още по-добри и съвършени лекарства, но това с нищо не променя вътрешните ни проблеми. Това са същите стари терзания, които винаги са измъчвали хората, само че в наше време са станали още като че ли по-остри и многобройни.
Защото от онзи трагичен момент в Едемската градина, когато човекът се отрече от Божията воля в полза на собствената си воля, всички хора се измъчват от едни и същи проблеми. Причините за това са описани в първите глави на Битие, а ужасните последствия - в първа глава на Писмото до римляните. А Евангелието на Иисус Христос ни дава изхода, целебното средство.
Покварената и грешна човешка природа изпълва човека с омраза, завист, алчност и ревност. Благодарение на изобретателния си дух човекът може да промени всичко, но не и самия себе си. Защото въпреки прехваления "напредък" на нашето време човекът си остава такъв, какъвто е бил в началото. Грехът също е останал непроменен, въпреки че хората положиха огромни усилия да го променят.Нарекохме греха "заблуда", "грешка" и "неправилна преценка", но той си остана все същият.Въпреки усилията да успокоят съвестта си хората си останаха все същите грешници, а и последиците от греха все същите - болести, разочарования, отчаяние и смърт. Не се е променила и скръбта. И смъртта си е все същата, въпреки опитите на хората да смекчат зловещия й вид.Вместо "умрял" казваме "починал", вместо "гробище" - "дом на покойника", даваме красиви имена на гробните алеи. Но независимо от това как я гримираме, студената, остра, жестока реалност на смъртта си остава непроменена в течение на цялата човешка история.
Истинската история на човека се състои от следните три ясни факта: неговото минало е изпълнено с грях, неговото настояще прелива от скръб, а в бъдещето неизменно го очаква смъртта. Библията казва: "Определено е на човеците веднъж да умрат" (Евреи 9:27). За обикновения човек това изглежда една неумолима и безнадежна реалност. В опитите си за заобиколят Божието Слово хората са измислили стотици философски системи и множество религии. Модерни философи и психолози все още се опитват да покажат, че има и друг изход, освен пътя на Иисус. Но човекът е опитал вече всички пътища и никой от тях не води другаде, освен надолу. Христос дойде, за да ни даде отговорите на трите вечни въпроса за греха, скръбта и смъртта. Той, единствено Той, е вечен, неизменен - "същият вчера, днес и вовеки"(Евр. 13:8). Всичко друго може да се промени, но Христос си остава същият. Сред бурното море на човешките страсти Христос стои непоколебим, готов да приеме всички, които се обърнат към Него и пожелаят да получат благословението на сигурността и мира. Ние живеем в епохата на благодатта, в която Бог обещава, че всеки който пожелае, може да дойде и да приеме Неговия Син. Това време няма да продължи безкрайно. И сега времето ни е "дадено назаем".
откъсът е от книгата МИР С БОГА, автор Били Греъм, 2001, трето допълнено и преработено издание, ИК ВЕРЕН
ВЕЧЕРИ ПО СЛУЧАЙ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И ГОДИНА НА БИБЛИЯТА В БЪЛГАРИЯ
на 18,19 и 20 ДЕКЕМВРИ 2008 година от 19.00 часа издателство и книжарница ВЕРЕН организират по повод рождество Христово и Година на Библията в България вечери на тема:
НАШИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ХРИСТИЯНСТВ...
01 Декември 2008 г.
Лекции на д-р Мартин Хайде в Американски Университет София
10. Декември 2008, 19.00 часа, зала 106
Археологически находки от времето на първия храм - X век пр. н.е.
11.12.2008, 19.00 часа, зала 106
Новооткрити надписи - надписът на Гавраил, гробът на И...
17 Ноември 2008 г.
СЕМИНАР - РАЗКАЖИ ЗА РОЖДЕСТВО - 29 Ноември 2008
СЕД София организира семинар за всички, които искат да зарадват децата. Привлекателна програма за Рождествен празник за деца. Семинарът ще се състои на 29.11.2008 година от 14.00 часа в Първа Евангелск...
Може би смятате, че скуката е нещо дребно, незначително, че е нормално човек да скучае понякога. Но не е така. Тази гигантска скука, апатията, пълзяща в страната ни и в душите на хората, е много съществен знак. Човекът е единственото Божие създание, способно да скучае, това не е присъщо на никое друго живо същество. Този факт е много показателен, защото Творецът не прави нищо без определена цел. Какво е предназначението на скуката? Тя е най-точното мерило за собствената ни вътрешна празнота. Човекът, който скучае, живее и работи във вакуум - неговата душа е празна. Неотменимо правило в този свят е, че всяко празно пространство се запълва веднага. Не е необходимо да се връщаме към древността, за да видим какво става с един народ от празни хора. 
