Благовещение

   Днес много християни ще отбележат празника Благовещение. Той е въведен през седми век от Хр. И като повечето празници, под действието на човешка грешка е облечен с различни ритуали и вярвания, нямащи нищо общо със същността му. Например на този ден се дупчели ушенцата на момиченцата, защото най-малко ги боляло. Гонели се змии и гущери и пр.

    А всъщност празникът е посветен на едно невероятно важно събитие – архангел Гавраил оповестява на дева Мария, че ще зачене по свръхестествен начин, от Светия Дух, и ще роди дългоочаквания Спасител. Много хора считат това за някаква приказка – знаем как се зачеват бебетата, нали! Ама „ако има нещо“, все пак да му окажем внимание с малко вяра в ритуалите и суеверията.

   Всъщност, ако се замислим, това събитие не е никак невероятно – разбира се, ако вярваме, че има Бог, Творец на всичко видимо и невидимо. След като той е сътворил целия свят заедно с човека, едва ли за него ще е проблем да създаде допълнителните гени, които иначе биха дошли от земния баща на бебето. Това е елементарно.

Много по-важно е защо това е било нужно. И какво значи Спасител? Очевидно той трябва да ни спасява от нещо, от някаква опасност. Опасността е много голяма, макар и в днешно време малко хора да я осъзнават.

  Бог е създал човека по свой образ и подобие, за да му бъде приятел и да живее в хармония с него. Човекът обаче се е отвърнал от Бога и живее „независимо“, сякаш Бог въобще не съществува. Връзката с Бога е прекъсната. От това следват не само злините, болестите и всевъзможните страдания в този свят. Разривът с Твореца ни обрича на едно много страшно бъдеще. Защото смъртта не е краят, а началото на едно вечно, безкрайно и непроменимо съществуване.

   Доброто и злото, които на тази земя вървят заедно, там, така да се каже, се „разделят“. Бог е източникът на всичко добро, което познаваме – любов, радост, мир, светлина, красота... И всяко друго добро, което можем да си представим. Ако останем без Бога, за нас не остава нищо добро. Остава само злото. И още по-лошо – никаква надежда за промяна, когато и да било.

   За да можем да възстановим връзката си с Бога, ни е нужен Спасител. Сами не можем да го направим – никой човек, и най-добрият, не може. Затова и Спасителят не може да бъде обикновен човек. Той трябва да е безгрешен. А това значи да е божествена личност, защото никой човек на света не е безгрешен. Затова самият Бог е станал човек по свръхестествен начин, чрез девицата Мария. Това е гигантското значение на празника Благовещение.

Иисус Христос е единствената надежда за спасение от греховете ни, прошка и вечен живот в Божието царство. Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца (при Бога) освен чрез Мен.“ И още казва: „Аз съм вратата (към Божието царство).“

Нека потърсим тази врата. Който търси, намира. От личното ни отношение към Иисус зависи вечната ни съдба. Това е доста по-важно от змиите и гущерите, които бихме изгонили от къщата си, или дали момиченцата ще ги заболят ушичките, когато им слагат обички.



Благовещение - картина на Бартоломе Естебан Морило